Как историите от Сиан могат да спестят време, стрес и пари .

Ноща тепърва почва, да видим до сутринта какво ще се случва.

Тоя разговор, станал с нисък глас, биде чут обаче и от другите в кафенето.

Случайно и едно заптие от вардата ни стана другар. Ние се освободихме.

Двата млади вулкана изригнаха почти едновременно и обляха с гореща сперма лицето и гърдите й.

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:

Историята е разказана от гледната точка на художник, който води ленив живот, а интересите му се свеждат до разходки и пиене на чай. Един ден той среща вдовица с две дъщери, които живеят в съседната къща с мансарда. По-малката сестра, млада и замечтана, много харесва картините на художника и той се влюбва в нея.

Овен "Намерете някой, когото да обичате като луд, който се освобождава и който ще ви обича също толкова безумно. Просто трябва да опитате. Ако не опитате, тогава ще изживеете живота си напразно." "Запознайте се...

В хода на историята героите преодоляват различни предизвикателства – борят се за прехраната си, сблъскват се с природните стихии, опитват се да надделеят над несправедливостта и изкушенията и по този начин се променят и израстват духовно.

- Ей, по инерция съм си взел портфейла с мен тук в гората, но хубавото е, че вътре винаги нося презерватив.

През един хубав юнски ден в нея година из конашката порта излязоха вкупом ??????? ?? ???? няколко заптиета, спряха се на малкото мегданче там, пошушукаха си няколко време, па се пръснаха по разни посоки.



Със сухоежбината, която си носехме, ние направихме лека и бърза закуска, която наслаждахме с разговори, вшутявки и смехове.

Оказва се обаче, че все пак това може би не е генералското куче, така че определено трябва да бъде приспано...

- Добре, няма проблем. Надявам се да не закъснявам повече, но поне вече ще знаем горе-долу как ще се случват нещата. Ще се разберем допълнително.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *